Дивата лоза е непретенциозно влечащо, листопадно растение. Представлява лиана с лъскави, тъмнозелени листа, които в началото на есента започват да се обагрят от жълто-оранжево до пурпурно червено.Отличава се с извънредно бързия си растеж, който дава възможност за много кратко време да покрива огради, стени и изкуствени или естествени конструкции, беседки, веранди, и пр. За година покрива около 2 м, дори повече. Ако я оставим без контрол, с годините може да достигне до 20 м дължина. Затова е необходимо да се подрязва. Растението може да се ползва и като фон и пред нея да се засадят други растения. Дългите й клонки са снабдени "мустачета", служещи за прикрепване към околните предмети.Мустачетат се увиват и по никакъв начин не вреди на фасадата на сградата. Листата на Трилистната дива лоза, са леко назъбени, едри, продълговати и заострени, пет делни, като на есен добиват особено красива окраска - през септември и октомври те стават вишнево-червени. Цветовете са незначителни и връзват изобилни, дребни, тъмносини плодчета. Вирее при всякакви температури. Предпочита плодородни и отцедливи почви, но ще вирее на всякакви. Обича слънце, но расте добре и на частична сянка. Ако искаме бързо да порастне, трябва да я поливаме, поне през първата година. През първата година, докато е малка, е добре да ѝ се помогне да се покачи на оградата, като се насочи , привърже.или се прикрепи с подпорки. Дивата лоза не страда от болести, насекоми и вредители. При много продължителна суша е възможно някои листа да изсъхнат частично, но веднага щом се появи влага, ще си навакса.
Резитбата е слаба – само за подмладяване на растението и за неговото почистване и ограничаване на растежа. Не се нуждае от торене.
