Аронията е студоустойчив храст, чиито клони могат да достигнат височина до 3 м. Растението е листопадно.Листата му са гладки и овални и на есен окапват.Плодовете са наситено тъмносини, почти черни и са събрани в малки гроздове. Зреенето на плодовете е през месеците август-септември. Имат силно изразен стипцив вкус, но за подобряването му, се препоръчва те да се смесват с пчелен мед или да се добавят към различни плодови салати. Сушената Арония може да се накисне в гореща вода, след което да се прибави към кисело мляко, тестени десерти, кремове, овесени каши и др. От плодовете на Аронията се правят различни сладка, сокове, дори вина. Но най-често се използват за приготвяне на чайове - в плодови или билкови запарки. Използват се също и под формата на плодово брашно. Лечебен ефект имат и листата на растението. Плодовете, пресни или сушени, оказват общоукрепващ ефект. Насищат организма с разнообразие от витамини и микроелементи, имат антиоксидантно действие. Доказана е ползата от тях, при сърдечносъдови , чернодробни и жлъчни заболявания, при нарушени функции на щитовидната жлеза . Влизат в комплексното лечение на хипертония и диабет, препоръчват се при разширени вени и влошено кръвообращение, лошо оросяване на мозъка и крайниците, влошена памет и концентрация, както и при редица други заболявания. Безспорно Аронията е изключително полезна , но има случаи, при които приемът й е противопоказен. Косумация на Арония не се препоръчва, на хора с повишена киселинност на стомашните сокове, обострен гастрит или язва, при повишена склонност към съсирване на кръвта, при ниско кръвно налягане, при обострена стенокардия и др. Така че, преди включването на Аронията в менюто на хора със заболявания, е важно предварително да бъде направена консултация със специалист, който да определи правилният начин на прием и дозировка.
Растенията са на гол корен, с височина 50 - 60 см.
