Стотици са легендите за Розата.Една от тях разказва, как богинята на лова Диана, била влюбена в бога на любовта Амур. Но сърцето на Амур, принадлежало на красивата нимфа Розалия. В своята ревност, разгневената Диана повлякла нещастната красавица и я захвърлила в трънлив храст. Там, разкъсана от бодлите му, нежната нимфа намерила смъртта си. Когато Амур открил своята мъртва любима, безутешните му сълзи обляли кървавият храст, и той започнал да се покрива с дивно красиви червени цветове. Тези произлезли от сълзите на бога на любовта цветове, били наречени Рози, в чест на нимфата Розалия.И до днес розата е призната за Царица на цветята, а червената роза е символ на Любовта. Археологични данни потвърждават, че родина на маслодайната роза е Близкият изток, и по точно Иран.Самата страна се е наричала "Гюлистан", което означава Розова градина. По късно розата е пренесена в древна Гърция, Тракия, Македония.Около 400 години преди н.е.Херодот в свои трудове споменава розата. По времето на Александър Велики на една от сечените в Родос монети, има изобразена роза.Монети от преди 4000 г.пр.н.е , с изображения на цъфнали рози, са намерени в Алтай. Археолози са открили вкаменелости от рози, за които се предполага че са от преди 32 млн.години. При откриването на Америка, Колумб е видял и описал рози,които инките притежавали във своите градини. В древните манастирски обители, рози са отглеждани с лечебна цел и за церемониални обреди. Растението е било обявено за райско цвете и е свързвано с разпъването на Христос на кръста.Дълговековна е историята на това невероятно цвете, намерило място и в нашите земи и прославило страната ни. Едва ли има някой, който не е чувал за Българската розова долина, Българската маслодайна роза и Българското розово масло. От етеричното розово масло, наричано още "течно злато", се произвежда розов конкрет, розово абсолю, розова вода, както и редица други продукти. При химичният анализ на етеричното розово масло, учените са установили над 280 съставки. Заради своето противовъзпалително действие, то се използва в народната медицина при лечение на белодробни абсцеси и белодробни гангрени. При оток и стеснение на лигавицата на дихателните органи, действа спазмолитично на бронхиалната мускулатура и се предписва при бронхиална астма.Прилага се и под формата на инжекции. От венчелистчетата на розите се приготвят запарки, които се използват за гаргара при ангини, за компреси при възпалени очи, за жабурене при болни венци, за бани и др.Запарките се приемат и вътрешно.Приготвят се по следният начин: 2-3 с.л ситно нарязани цветове заливат с 2 чаени чаши вряща вода. След изстиване се прецежда.Това е дозата за един ден. В древността Хипократ, Парацелз, Хилдегард както и други лечители, освен запарки, в своята лечителска практика са прилагали още сок от рози, розова вода, розов сироп, розов мед, розлов оцет, розов прах, маслени и спиртни извлеци от розови цветове и други розови препарати. Приложенията са били най-разнообразни: при треска, главоболие, кръвохрак, запек, диария, сърдечни и нервни болести, като противоглисто средство, възпалени очи, козметично и пр.Днес, освен в парфюмерията, козметиката и медицината, Розата намира все по-често приложение и в кулинарията и сладкарството.
Препоръчва се за приемане през месеците октомври - ноември, за профилактика на дихателните пътища.
прочети още
Чували ли сте думата "Апитерапия"? За тези, които не са, на кратичко ще обясня - това е лечебен метод в алтернативната медицина, при който се използват пчелни продукти. И ако сте сигурни, че не проявявате алергия към мед, восък, пчелен прашец, перга, прополис, пчелно млечице,пчелна отрова, то смело може да се възползвате от тези щедри дарове от Пчелите!
прочети още
Още в древността хората са познавали и използвали лечебните сили на минералните води. Тези води представляват електролитни разтвори, съдържащи соли и газове, които имат голямо значение за жизнените функции на човешкият организъм.Всички знаем за ползите от пиенето на минерална вода и от къпането в нея.Но знаете ли, че тези води действат лечебно и когато с тях се правят инхалации, топли и студени компреси, та дори , гаргари и жабурене?
прочети още
Необходими продукти: 2 кг.ябълки 1л. домашна ракия 200 гр.захар 10 гр.ванилова захар 150 мл.вода
прочети още
Дори да сте най-големия “чистник”, който ежедневно чисти и хигиенизира дома си, пак е възможно да станете жертва на дървеници. Дървениците са неприятни кръвосмучещи насекоми, и се крият на възможно най-труднодостъпните места - в матрака, зад картини, огледала, рамки на легла, гардероби, нощни шкафчета, бельо, зад тапети, зад контакти, в плитки и дълбоки кухини и къде ли още не. Смята се, че хлебарките са най-издръжливите насекоми, но дървениците достойно се конкурират с тях за първото място.
прочети още
На въпроса какво представляват тежките заболявания рак, цироза и асцит, няма да се спирам. Но ще споделя с Вас рецепта, на която попаднах в стари книги за билките. Ще започна от тук: В древна Гърция, през Първи век от н.е., е живял лечителят Диоскурид. Роден е в Мала Азия. Учил в Тарс – най-важният тогава, център за ботанически и фармацевтични изследвания, в Римската Империя. Диоскурид пътувал с Римската армия из цялата Империя и изследвал, и задълбочено наблюдавал, как римляните от различните крайща на Империята прилагали медицински техники. След това, подробно описвал всичко във своите дневници и трудове.
прочети още
„Цветя - това са мисли на природата за любовта.“ Бетина фон Армин
прочети още
Чобанка ( Petasites Hybridus L.) Чобанка, Лопуш, Лопух, Овчарка, Кадънка Чобанката е многогодишно тревисто ратстение. При мъжките растения височината на стеблата е 15 - 20 см, а женските достигат до около 80 см.височина. Коренището е силно развито, месесто и пълзящо, с множество коренчета. Листата са много едри, дебели, с бъбрековидна или сърцевидна фодма. Достигат ширина до около 50 см.
прочети още
Овчарска торбичка (Capsella Bursa Pistoris)Овчарска торбичка, Богородично сърце, Бабини гниди, Плешчица, Попова лъжичка, Гергьобден, Торбичка, Тракачка, Хлопка Овчарска торбичка (Capsella Bursa Pistoris)Овчарска торбичка, Богородично сърце, Бабини гниди, Плешчица, Попова лъжичка, Гергьобден, Торбичка, Тракачка, Хлопка Едногодишно или двугодишно тревисто растение, високо от 10 до около 50 см. Стеблата са тънки, слабо разклонени. Стъблените листа са дребни, стреловидни. Цветовете са бели, събрани в съцветия на върха на стеблото. Плодът е триъгълна кутийка- плоска шушулчица, подобна на "торбичка", от където идва и името на растението.
прочети още
Врабчови чревца (Stellaria Media) Врабчови чревца, Чревца, Мишякиня, Звездица, Птича трева, Мокрица, Вражалка Билката представлява едногодишно тревисто растение, високо около 40 см. Цветчетата са бели и дребни. Ако предстои дъжд, те не се отварят сутрин, и в миналото по това са предсказвали времето.
прочети още
ЦИКОРИЯ (Cichorium intybus L.) Цикория, Синя жлъчка, Бърдовка, Жлъчка водопийка, Дъвка, Гвачка, Мордика, Гасилка, Млечка, Недопийка, Хиндипа, Жилаво цвете и др. Многогодишно млечно растение, с месест вретеновиден корен. Достига височина до 50 - 60 см. Цветовете са светлосини, почти приседнали към клонките на разклоненото стебло. Много рядко, но е възможно да се срещнат и бели или червеникави цветове.
прочети още
Познати са много видове Салеп - Обикновен, Мъжки, Петнист, Шлемоносен и др. Съзряно отдалече, растението прилича на Зюмбюл.
прочети още
Още Галилей е казал : " Виното е слънчева светлина, заключена във вода". От дълбока древност виното е било използвано не само като алкохолна напитка, но и като лек.
прочети още
ЗАРАСЛИЧЕ( Symphytum officinale L.), Зарасличе, Черен Оман, Лекарски чер корен, Мазен корен, Самодивско мазниче, Див тютюн, Страстник Представлява многогодишно тревисто растение, високо от 30 до 120 см. Стеблото и листата са покрити с власинки. Цветовете са виолетово - розови. Коренът е месест и крехък, от вън тъмнокафяв до смолисто черен, отвътре бял. Не образува грудки, за разлика от други видове Оман. Билката расте из влажните ливади, край реки и потоци из цялата страна.Употребяват се основно корените й , понякога и листата.
прочети още
Корени се берат рано напролет, преди поникването на растението, или късно на есен, след изсъхването му.
прочети още
Растението е многогодишно.Стеблото е високо около 30 см. Листата са мъхести, наредени в розетка при корена. Цветните кошнички са златисто жълти, сравнително едри и наподобяват цвета на глухарчето. Билката е разпространена по ливади и пасища из планинските и гористи райони почти из цялата страна.
прочети още
КРУШЕНИЦА - Едно забравено питие от старите времена (1930 г.). Приятна, освежаваща и ободряваща напитка, в която се съдържа много малко алкохол.
прочети още
Полският хвощ е многогодишно, тревисто растение, достигащо височина до около 40 - 50 см. Расте по влажни ливади и песъчливи места из цяла България.Не трябва да се бърка с други видове хвощ, някои от които са нелечебни или отровни, (като например Мочурлив хвощ, Блатен хвощ и още някои други).
прочети още
ДЮЛЯ (Cydonia vulgaris Pers.), дюля, дуня, дуля, дула. Представлява храст или силно разклонено дърво, с височина от 2 до 5 метра. За родина на растението се счита западна Азия, като в последствие е разпространено почти по цял свят. На места се среща и в диво състояние. Употребяемата част на растението в народната медицина, са семената, плодовете и кората на младите клонки.
прочети още
Жаблек ( Galega officinalis L.) Познато е най‐често под имената: Жаблек, Галега, Конско ребро, Диво Салкъмче и др.)
прочети още
За приготвянето на домашна тинктура ще Ви е необходимо: билка, алкохол и стъклен буркан. Алкохолът, който се използва за направа на тинктури, най-често е ракия или водка.
прочети още
Като всяка билка, е известна под много имена. Най - често се среща с названията Меча пита, Мечо цвете, Медениче, Шарена игличина, Мъремче и др.
прочети още
Познат е още, като Бубниче, Еневичка, Сечена трева, Спореж и др. Растението е многогодишно. Достига височина 40-60 см.
прочети още
Лечебните свойства на нежната, ароматната горска теменужка, са познати от древността. Още Хипократ, а и други древни лечители са прилагали билката като лечебно средство.
прочети още
ЗАБРАВЕНИТЕ ЛЕКОВЕ Знаете ли, че: Брадавици и папиломи са тормозели хората още от дълбока древност.Следи от тях са открити дори у някои египетски мумии. Повечето папиломи са безопасни, но някои от тях могат да носят сериозна заплаха за здравето. Появата им по човешкото тяло обикновено е знак за отслабена имунна система. Наред със засилването й, в лечението на тези неприятни образувания се включва и третирането им със сок от билката "Змийско мляко".
прочети още