Луковицата е подземен орган, който се наблюдава при някои растения. Представлява издутата част между същинското стъбло и корена. Изпълнява изклютелно важна функция, защото събира в себе си много ценни вещества, необходими за бъдещото развити на растението. С настъпването на зимата, надземната част на луковичните растения изсъхва и загива, но резервните вещества, необходими на растението да оцелее , се съхраняват в луковицата. Така напролет цветето се събужда, и с нови жизнени сили започва отново своето развитие. Луковиците могат да се отглеждат както в градини така и в саксии. Независимо къде ще бъдат засяти, всички луковици предпочитат добре дренираната почва, защото иначе има опасност да загният. Луковиците на цъфтящите през пролетта цветя (като лалета, зюмбюли, кокичета, нарциси и др.) се засяват през есента, а на есенноцъфтящите, се садят през пролетта. Някои луковици могат да се оставят да презимуват в почвата но луковиците на по-топлолюбивите видове (като гладиоли, канни и др.) ,се вадят през есента и цяла зима се съхраняват на сухо и хладно място, за да бъдат засяти отново напролет.
Ето и някои правила за засяването на луковиците, които съм сигурна, че ще са полезни на начинаещите градинари.
1. Почвата в която ще засадите своите луковици трябва да е много добре дренирана. За целта са нужни дребни камъчета, чакъл или парченца от счупени глинени саксии или керемиди. Полага се слой, дебел около 1 - 2 см. Върху него се сипват 4 - 5 см. почва и след това се поставя луковицата. Следва нейното покриване с още толкова пръст и поливане.
2.Ако засявате луковиците в градина, е по-добре те да бъдат в групи. Отпред се слагат луковичките на по-ниските цветя, а зад тях на по-високите. Ако е необходимо излолзвайте мрежи или специални сита, за да ги защитите от къртици и попови прасета.
3.Ако луковиците се засяват в саксия или сандъче, то те се подреждат почти една до друга. Акоса в градината , задължително оставете поне 5 - 10 см. място между тях.
4.Луковиците не обичат преполиване, но внимавайте и да не ги изсушите, защото тогава също ще загинат.
5. При неправилно съхранение, луковиците могат да изгният или да бъдат изядени от вредители.Съхранявайте ги на тъмно, хладно и проветриво място.
6.Винаги е по-добре да засаждате луковиците по-дълбоко, отколкото по-плитко.
7.Ако не знаете коя част на луковичката трябва да сочи нагоре и коя надолу, то сложете луковицата в почвата , полегнала на страни. Стебълцето само ще намери пътя към слънцето и ще поникне.
8.Щадете растенията и използвайте колкото може по-малко изкуствени торове и препарати за растителна защита. Префорсирването на растението с много химикали ще го накара да цъфти, но за кратко. След това бързо ще се изтощи и най-вероятно ще го загубите.
9. ПОМНЕТЕ : „Растения защитават растения". Отвара от листа, цвят или корен от някои растения (например Бял равнец), могат да предпазят други растения от вредители и болести. Това е за предпочитане, от употребата на инсектициди или фунгициди. Засяването на определени видове до други култури има същият ефект. Търсете инфомация за това в книгите по градинарство!
10.Отделете място в двора, където да събирате сухи листа, клони и други биологични отпадъци и да произвеждате собствен компост!
11.Обичайте, грижете се и пазете природата!
*„Всеки камък, всяка тревичка, всяко цвете, всяка къпина, всяко животно расте, живее, действа и чувства само по "собствено желание", и ето в това се състои и основата, че светът е добър, богат и прекрасен.“
Херман Хесе
Необходими продукти: 2 кг.ябълки 1л. домашна ракия 200 гр.захар 10 гр.ванилова захар 150 мл.вода
прочети ощеДори да сте най-големия “чистник”, който ежедневно чисти и хигиенизира дома си, пак е възможно да станете жертва на дървеници. Дървениците са неприятни кръвосмучещи насекоми, и се крият на възможно най-труднодостъпните места - в матрака, зад картини, огледала, рамки на легла, гардероби, нощни шкафчета, бельо, зад тапети, зад контакти, в плитки и дълбоки кухини и къде ли още не. Смята се, че хлебарките са най-издръжливите насекоми, но дървениците достойно се конкурират с тях за първото място.
прочети ощеНа въпроса какво представляват тежките заболявания рак, цироза и асцит, няма да се спирам. Но ще споделя с Вас рецепта, на която попаднах в стари книги за билките. Ще започна от тук: В древна Гърция, през Първи век от н.е., е живял лечителят Диоскурид. Роден е в Мала Азия. Учил в Тарс – най-важният тогава, център за ботанически и фармацевтични изследвания, в Римската Империя. Диоскурид пътувал с Римската армия из цялата Империя и изследвал, и задълбочено наблюдавал, как римляните от различните крайща на Империята прилагали медицински техники. След това, подробно описвал всичко във своите дневници и трудове.
прочети ощеЧобанка ( Petasites Hybridus L.) Чобанка, Лопуш, Лопух, Овчарка, Кадънка Чобанката е многогодишно тревисто ратстение. При мъжките растения височината на стеблата е 15 - 20 см, а женските достигат до около 80 см.височина. Коренището е силно развито, месесто и пълзящо, с множество коренчета. Листата са много едри, дебели, с бъбрековидна или сърцевидна фодма. Достигат ширина до около 50 см.
прочети ощеОвчарска торбичка (Capsella Bursa Pistoris)Овчарска торбичка, Богородично сърце, Бабини гниди, Плешчица, Попова лъжичка, Гергьобден, Торбичка, Тракачка, Хлопка Овчарска торбичка (Capsella Bursa Pistoris)Овчарска торбичка, Богородично сърце, Бабини гниди, Плешчица, Попова лъжичка, Гергьобден, Торбичка, Тракачка, Хлопка Едногодишно или двугодишно тревисто растение, високо от 10 до около 50 см. Стеблата са тънки, слабо разклонени. Стъблените листа са дребни, стреловидни. Цветовете са бели, събрани в съцветия на върха на стеблото. Плодът е триъгълна кутийка- плоска шушулчица, подобна на "торбичка", от където идва и името на растението.
прочети ощеВрабчови чревца (Stellaria Media) Врабчови чревца, Чревца, Мишякиня, Звездица, Птича трева, Мокрица, Вражалка Билката представлява едногодишно тревисто растение, високо около 40 см. Цветчетата са бели и дребни. Ако предстои дъжд, те не се отварят сутрин, и в миналото по това са предсказвали времето.
прочети ощеЦИКОРИЯ (Cichorium intybus L.) Цикория, Синя жлъчка, Бърдовка, Жлъчка водопийка, Дъвка, Гвачка, Мордика, Гасилка, Млечка, Недопийка, Хиндипа, Жилаво цвете и др. Многогодишно млечно растение, с месест вретеновиден корен. Достига височина до 50 - 60 см. Цветовете са светлосини, почти приседнали към клонките на разклоненото стебло. Много рядко, но е възможно да се срещнат и бели или червеникави цветове.
прочети ощеПознати са много видове Салеп - Обикновен, Мъжки, Петнист, Шлемоносен и др. Съзряно отдалече, растението прилича на Зюмбюл.
прочети ощеОще Галилей е казал : " Виното е слънчева светлина, заключена във вода". От дълбока древност виното е било използвано не само като алкохолна напитка, но и като лек.
прочети ощеЗАРАСЛИЧЕ( Symphytum officinale L.), Зарасличе, Черен Оман, Лекарски чер корен, Мазен корен, Самодивско мазниче, Див тютюн, Страстник Представлява многогодишно тревисто растение, високо от 30 до 120 см. Стеблото и листата са покрити с власинки. Цветовете са виолетово - розови. Коренът е месест и крехък, от вън тъмнокафяв до смолисто черен, отвътре бял. Не образува грудки, за разлика от други видове Оман. Билката расте из влажните ливади, край реки и потоци из цялата страна.Употребяват се основно корените й , понякога и листата.
прочети ощеКорени се берат рано напролет, преди поникването на растението, или късно на есен, след изсъхването му.
прочети ощеРастението е многогодишно.Стеблото е високо около 30 см. Листата са мъхести, наредени в розетка при корена. Цветните кошнички са златисто жълти, сравнително едри и наподобяват цвета на глухарчето. Билката е разпространена по ливади и пасища из планинските и гористи райони почти из цялата страна.
прочети ощеКРУШЕНИЦА - Едно забравено питие от старите времена (1930 г.). Приятна, освежаваща и ободряваща напитка, в която се съдържа много малко алкохол.
прочети ощеПолският хвощ е многогодишно, тревисто растение, достигащо височина до около 40 - 50 см. Расте по влажни ливади и песъчливи места из цяла България.Не трябва да се бърка с други видове хвощ, някои от които са нелечебни или отровни, (като например Мочурлив хвощ, Блатен хвощ и още някои други).
прочети ощеДЮЛЯ (Cydonia vulgaris Pers.), дюля, дуня, дуля, дула. Представлява храст или силно разклонено дърво, с височина от 2 до 5 метра. За родина на растението се счита западна Азия, като в последствие е разпространено почти по цял свят. На места се среща и в диво състояние. Употребяемата част на растението в народната медицина, са семената, плодовете и кората на младите клонки.
прочети ощеЖаблек ( Galega officinalis L.) Познато е най‐често под имената: Жаблек, Галега, Конско ребро, Диво Салкъмче и др.)
прочети ощеЗа приготвянето на домашна тинктура ще Ви е необходимо: билка, алкохол и стъклен буркан. Алкохолът, който се използва за направа на тинктури, най-често е ракия или водка.
прочети ощеКато всяка билка, е известна под много имена. Най - често се среща с названията Меча пита, Мечо цвете, Медениче, Шарена игличина, Мъремче и др.
прочети ощеПознат е още, като Бубниче, Еневичка, Сечена трева, Спореж и др. Растението е многогодишно. Достига височина 40-60 см.
прочети ощеЛечебните свойства на нежната, ароматната горска теменужка, са познати от древността. Още Хипократ, а и други древни лечители са прилагали билката като лечебно средство.
прочети ощеЗАБРАВЕНИТЕ ЛЕКОВЕ Знаете ли, че: Брадавици и папиломи са тормозели хората още от дълбока древност.Следи от тях са открити дори у някои египетски мумии. Повечето папиломи са безопасни, но някои от тях могат да носят сериозна заплаха за здравето. Появата им по човешкото тяло обикновено е знак за отслабена имунна система. Наред със засилването й, в лечението на тези неприятни образувания се включва и третирането им със сок от билката "Змийско мляко".
прочети още